Беше любов от пръв поглед. И от втори. И от трети. И до днес.

Една връзка, постоянно обогатяваща ме, често много провокативна и поставяща на изпитание личните ми граници и възможности. Развиваща. Дълбока.

Връзка, в която позитивния обмен се случва по най-естесвения начин, защото има много Любов. Връзка, в която давам много и получавам още повече. Толкова многопластова, многоизмерна и постоянно отваряща за мен нови и нови хоризонти. Океан от възможности.

Връзка, която кара сърцето ми да тупти от вълнение и изумление, която ме изпълва с любов и светлина, която ме смирява и приземява. Понякога толкова предизвикателна, че ми иде да избягам далече… Но оставам. Защото това е копнежа на душата ми, на цялото ми същество.

Понякога се застраховам. Казвам: „засега така стоят нещата, докато са така ще следвам този път”. Застраховам се от страх. Страхувам се да не я изгубя. Свързаността. Усещането за синхрон на вътрешното и външното, усещането за единство. Спирам. Понякога правя крачка назад. Тествам се, почивам, проверявам…

И отново се отдавам на вътрешния импулс.

Толкова богата комуникация, толкова много дарове за относително кратък период от време:

Разширение, присъствие, хармония, разбиране, приемане. Отваряне и преклонение пред творението, много преживявания, за които думите не стигат, много срещи с близки души, въодушевление и желание за живот, лекуване …

Благодарна съм за даровете и също за изпитанията.

Изпитания, които ме разтърсваха брутално, „изкъртителни”, оставащи ме без дъх и без сили, преживявания отварящи огромни бездни от болка и страдание, мрак и безмислие, усещания за невъзможност да продължа, безпомощност и безизиходица. Пресъхнала от сълзи и трепереща. Без смисъл. Отново и отново.

Чрез тази Връзка „добих очи” да виждам изпитанията в дълбочина, сила да преминавам през тях със смирение и достойнство, да ги съдържам и лекувам, да прозирам любовта. По-голямата. По-осъзнатата. Да ги включвам и обичам. Всички мои аспекти, проявления и преживявания. И не само мои. На моето семейство. На предците ми.

Също връзка на красотата. Красота без грим и без маски. Понякога безпардонна, друг път разтапяща с любовта си. Страсттна и нежна. Вдъхновяваща и успокояваща. Свободна и загадъчна.

След всяка група преливам от изумление пред възможностите на констелациите. Възможности безгранични, дотам докъде си готов да отидеш в този момент. Без натиск.

Връзка, която разширява погледа ми и в ежедневието. Да си със своята истина. В момента. И да я отстоиш. Без големи планове и очаквания. Да влизаш във всеки ден с невинни очи. Да присъстваш. Да си позволяваш да не знаеш. Да стоиш в незнанието. С разбиране колко си уязвим. И просто човек. С обикновени нужди. В същото време с потенциал за божествени преживявания.

Бих казала връзка съдбовна. С възможности. И неясен (поне за мен) сценарий.

Сега се оставям на потока. На по-голямото движение.

Текстът е авторски. Всички права принадлежат на Веси Антар Амрита. Ако желаете да използвате част от текста или целия текст, моля упоменете автора и сложете линк към оригиналната публикация.