Нашата майка
„Най-съкровеното отношение, което преживяваме в живота си, е било и си остава отношението към майка ни. Това е отношение на даряване на живота ни от нейната утроба.
Но с това не се приключва: започва от нашата майка, която заедно с нашия баща ни дава живота, зачевайки от оплодената от баща ни яйцеклетка в утробата й, после през дългата бременност, през която сме се развивали в най-съкровено съзвучие с нея в утробата й. Девет дълги месеца, докато станем пълноценно човешко дете, готово за раждането и за раздялата с нея, за да погледне това дете светлината на света и да поеме първата глътка въздух като отделен човек.
И къде сме се приземили веднага след раждането? На нейните гърди. Там сме поели като първа храна за нашето кръвообращение нейното поддържащо живота ни мляко.
Къде другаде ни се явява по тайнствено и забележително чудото на живота, както в това всеобхватно от самото начало ЕДИНСТВО с нашата майка.
И какво остава от всичко това по-късно, когато крачка след крачка се отделяме от нея и баща ни, за да станем самостоятелни? Дали нашата майка, а с нея и баща ни се загубва за нас? Дали сме взели с нас нейната любов при това второ раждане в независимия ни от нея живот? Или сме отхвърлили тази любоя? Например чрез упреци, при които сме се възгордели над нея, като че ли ние сме великите, а тя стои под нас?
Дали чрез този акт на израстване като самостоятелни и независими сме станали вътрешно по-богати? Или сме станали по-жалки и малки? Дали нещо не се е промъкнало между нея и нас, може би една болезнена раздяла от нея и баща ни, която е сложила край на блаженството ни, което сме можели да изпитаме при тях? Не сме ли се сблъскали преждевременно с другата страна на нашето порастване и със сериозността на живота? Скърбим ли за това блажено време и забравяме ли великото и съкровеното от него?
За каво говорех дотук? За какъв опит, който рано или късно предстои на всеки, за някои от нас по-жесток, за други по-мек? Говорих за раздялата и за болката, която съпровожда този опит.
И още нещо трябва да се премисли. Отношението към нашата майка се продължава в отношенията ни към другите хора. Най-вече в отношението ни към партньора в живота и към децата ни. То продължава и в работата и в професията ни.
Ако в отношението към майка ни е имало някакво събитие, което ни е разделило от нея и е било макар и за крарко време, то остава една болка, която през целия ни живот ни подлага на изпитание. Тя ни подлага на изпитание в отношенията ни с другите хора и с това, което те очакват от нас и ние очакваме от тях.”
Снимка: Katie m. Berggren.
Всички права принадлежат на Веси Антар Амрита. Ако желаете да използвате част от текста или целия текст, моля упоменете автора и сложете линк към оригиналната публикация.
Trackbacks/Pingbacks