ЗА ПРЕКЪСНАТОТО ДВИЖЕНИЕ НА ПРОТЯГАНЕ
„Всяко дете изпитва нужда да „протегне ръце” към майка си и баща си, за да намери любов, закрила и сигурност. Ако детето е преживяло ранна раздяла с родителите, било е отхвърлено или емоционално наранено от тях, това негово желание се прекъсва рязко и грубо.
Да речем, че дете на година и половина е било прието в болница за три месеца. Тя била далеч от дома и родителите рядко са идвали на свиждане. Детето е претърпяло емоционален шок от това отделяне. След преживяното то вече няма достатъчно доверие да последва спонтанния импулс да протегне ръце към майка си и баща си. Естественото движение на „протягане” е било прекъснато. Силният копнеж по родителите остава, но тези чувства се превръщат в тъга и болка, гняв и фрустрация.
На човек, преживял нещо подобно като дете често му е трудно да обича напълно, когато порастне. Той зацикля в пространството между копнежа и отрицателните чувства свързани с него. Често несъзнателно провокира отхвърлянето, което тайно очаква. Непрекъснато се тормози от тъга, болка, гняв и неудовлетовреност.
Осъществяването на това „протягане” е лечебно.”
Снимка: Katie m. Berggren
Вижте още: Писмо до моята майка
Trackbacks/Pingbacks