ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА И СЕМЕЙНАТА СЪВЕСТ

ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТТА И СЕМЕЙНАТА СЪВЕСТ

Принадлежността – една от нуждите, която всички имаме като човешки същества.

Принадлежността – един от законите (системните порядки) на любовта, както ги нарича Хелингер.

Принадлежността  – понеже човек е роден в своето семейство (в тази група/ в това поле) той има право да принадлежи със самото си раждане – без значение какво. Това се отнася включително за човек, който е в неравностойно положение, който е с психично заболяване, живял е за кратко, самоубил се е, извършил е престъпление, пристрастен е, с лош характер и т.н.

Съвест – изгражда се на основата на вярвания, идеи, концепции, традиции.

Има 3 вида съвест: лична, семейна и трансцендентна.

Лична съвест – регулира отношенията на човек с близките (групите, към които принадлежи), баланса на даване и получаване и социалния ред.

Семейната съвест – не може да бъде усетена директно. Тя работи скрито и за нея можем да съдим по въздействието й върху членовете на семейството. Изважда на повъхността неразрешени семейни конфликти (травматични преживявания) от предишни поколения и точно тази съвест става видима в семейните констелации.

Съвестта е тази, която държи обединени (свързани) всички хора в семейството. Следваме семейната съвест чрез сляпата любовта.

Как би могло да изглежда това в рожденото семейство? :

„Ако наистина искам да принадлежа към това семейство трябва да се държа по определен начин, за да е добре за мама и след това добре за татко. Например мога да усвоя тъгата за мама, и да бъда невидима за татко.”

Кого да следвам? Съвестта на мама или съвестта на татко (на двете семейства на произход) – битката между тях е първото разделение, което преживяваме като деца.

Научили сме се да ги следваме сляпо, несъзнателно, невинно, но така изгубваме по-дълбоката си връзка с нашата автетичност.

А всъщност искаме да бъдем свободни и да принадлежим.

Транцендентната съвест – частта, която иска да се свърже с нещо по-голямо от нас самите.

• Тя изисква хората да пуснат старото и да позволят трансформацията.
• Тя е движещата сила, която отвежда човек до семейните констелации в неговото търсене на по-дълбоки истини и значение.
• Грижи се хората да си задават въпроси за живота си и лоялностите си, които имат към своите семейства.
• Иска хората да се пречистят, да пуснат познатото и да изследват кои са наистина.

„Мога да съм по-различен от хората в моето семейство И няма да загубя мястото си в семейството!”

Според Хелингер това е най-голямата стъпка и изисква непоколебимо съзнателно усилие. Често предприемането на тази стъпка кара хората да се чувставт сами и съответно да изпитват вина.

Вината в този случай всъщност означава, че си направил стъпка към това да поемеш отговорност за собствения си живот и своята съдба.

Източници: Хелингер

Прочете още: Травма Констелациите

Снимка от личен архив