ЗА ПРОШКАТА И ВИНАТА

ЗА ПРОШКАТА И ВИНАТА

„Има събития, при които всяка прошка е неумесна, забранена. Например при убийството. Достатъчно е само да си представим какво се случва в душата на виновния, когато той очаква да му простим.

В този момент той губи жертвите от погледа си. Вместо да им съчувства, да страда с тях и да съжалява за това, което им е причинил, той се вглежда в себе си. Той би искал да бъде освободен от бремето на своята вина без да поеме нейните последици върху себе си.

Нека проследим какво се случва в нас, когато очакваме и се молим за такава прошка.

Освобождава ли ни тя?

Прави ли ни по-силни?

Или ставаме арогантни?

Какво се случва в нас, когато казваме на другия: „Прощавам ти”?

Какво постигаме с това? Имаме ли изобщо право на това?

Когато казваме нещо такова, ние се поставяме редом с една по-висша сила и дори по-виско от нея, сякаш сме си присвоили правото да въздаваме вина и невинност и в крайна сметка – живот и смърт.  Когато от нас не се очаква прошка и не я получаваме, значимостта на случилото се остава ненакърнена, виновният запазва своето достойнство, като не очаква прошка, а ние зачитаме достойнството му като не му прощаваме.

Той ще бъде отговорен пред нещо по-голямо. И още нещо е свързано с това – ГОЛЯМАТА ВИНА ДАВА СИЛА. Когато я признаем и приемем нейните последици. Тя дава на виновния сила да постигне нещо, което невинният никога не би постигнал, защото няма тази сила.

Сега гледаме нашата вина и вината на другите със страхопочитание и опознаваме себе си и  останалите в една друга любов, изправени пред нещо ПО-ГОЛЯМО.”

Берт Хелингер

Прочете още: За сляпата любов и любовта, която изцелява

Снимка: pexel