Искам партньор, за да …

Автор: Маргарита Петрова

Искам партньор, за да ме обича.
Искам партньор, за да не ми е самотно.
Искам партньор, защото имам нужда някой да ме допълва и да се чуствам цялостен.
Искам партньор, за да има кой да ме гушка вечер и да ми е топло на душичката и да плувам в комфорт.
Искам партньор , за да има с кого да споделям.
Искам партньор, за да ми се възхищава и да ми казва колко съм красив/а и стойностна.
Искам партньор, за да не боли от празното място до мен.
Искам
Искам
Искам
….
– има един изход – вземи си куче
– или ела на констелации 🙂

Случва се Човек да влезе във връзка от мястото на нуждата – да я запълва, задоволява. Често искането е по-силно и неутолимо защото, отвътре крещи и боли от това празно място. Болката от празнотата разкъсва и побърква и ние се задоволяваме и сме готови да даваме, за дойде който и да е до мен и да запълни това място. И се жертваме, и дори и след време да осъзнаваме каква цена плащаме, продължаваме да стоим в нездравословни отношения, защото си мислим, че е по-страшно да останеш с болката от празнотата, или болката от изоставяне, или каквато и да е … И ставаме виртуози в тази търговия за ЛЮБОВ. Негласни споразумения. Някои дори се усъвършенстват в манипулиране на даване / плащане срещу Любов. И така докато ни се изчерпят силите и почнем да “гърмим”. Или не се събудим с по-истинското, съкровено, човешко желание идващо незнайно откъде, някъде издълбоко от нас желание – да се живее в любов и вярност на себе си, на сърцето си, което копнее за истинска автентична Любов.
Има и друг мотив да се влезе в нездравословна връзка – чуството на недостатъчност и нужда някой да е до теб и да ти помага и да се грижи за теб, там където сам не успяваш, защото нямаш нужните сили. Колко детско звучи! – Да. Защото Е именно детско. Останала детска незадоволена нужда. Или вярване на детето, че не му е дадено достатъчно. И в по-късните години иска и изисква от партньора и вярва, че му е длъжен. Или дава, за да получава. Което няма нищо общо с даванаето движено от ЛЮБОВ.

Срещата ми с метода – семейни констелации – ми даде много яснота относно личните ми, погрешни разбирания къде съм грешала в отношенията ми не само с партньори, но и с хората около мен. Порастването е процес и път, труден – изисква труд и смелост , но за мен си струва порастването и лекуването на Душата , за да се преместя на място от където да живея по-качествено . С повече чустване – защото колкото повече болка носим и колкото не си позволявме или не знаем как да минем през нея(болката) – то толкова повече се затваряме и не можем да чустваме . Искаме връзки , искаме свързаност , искаме разбиране , искаме някой да ни вижда , да ни приема такива каквито сме , искаме да можем да помълчим заедно , но как е възможно това ако не можем да чустваме ?! – не е възможно! Там някога в детството ни, когато сме се наранили не веднъж – се затваряме и оставаме емоционално незрели – на тази детска възраст. До ден днешен. До деня в който се решим да се върнем на това място при болката с разбиране, с Любов – и да променим посоката си на движение и общуване.

Радвам се и съм си благодарна, че вървя по този път – никак лек. В началото не разбирах защо казваха , че е смелост да се отиде на констелация . С времето – разбрах. Не е лесно да се мине през болката ! Понякога се изживява като “смърт’’- защото стар модел чуства, че ще бъде изкоренен . Живеейки с едно убеждение – в нас – то се вкоренява в клетките ( най-образно казано ) и става част от нас. Болезнено е да откъснеш нещо от себе си и да се обновиш в желаната посока – желана не от ума и нездравословното Его, което вярва , че ще се чустваш добре ако … А желание което идва от дълбоко от Същността , от Сърцето , от Душата . Желание , което знаеш , че служи на Живота – твоя и колективния и то е единственото което те пълни и дава смисъл и цялостност и достатъчност . Трудно се минава през болката . А и не всеки може . Но си струва и лекотата , която е възможно да се появи , с която е по-леко да се върви със болката . Разбиране. Защото ако боли и се борим да избягаме – болката само се засилва. Според моята опитност и учене. Ако някой е научил как да се отърве от болката – ще съм благодарна да сподели. 🙂
Понякога, когато ми беше най-страшно и се спирах и самосаботирах , защото имаше и моменти в които тялото ми се тресеше от страх – решавах да си остана където съм . НО решавайки да остана където съм ми ставаше още по-страшно! Даваше ми смисъл истината моя тогавашна – Страх ме да отида, но още повече ме е страх да си остана в мизерията, в която съм (онази душевна мизерия и съществуване от място на липси и недостатъчност – жалко съществуване …). И отивах,—като на смърт, заедно със страха под ръка .
Когато ми бе най-страшно – се чуствах най-обновена и преродена! А понякога просто срещах себе си – преоткривах се. Онези мои части и дълбини, които не знаех, че нося. Които не знаех колко много могат да обичат – мене си, и съответно другите . И колко много имам да давам – когато се свържа с извора ,който нося , уникалността с която съм се родила за да споделям . Влюбвах се в себе си . Колкото повече работя в тази посока , толкова повече лекувам , или пълня дупката на личната си себестойност . И все повече се научавам как да бъда партньор на себе си . Добро място от което да бъда достоен партньор на друго човешко същество . Друга ценностна Семейна система. Друга Вселена . 
Чуствам се пълна и ще се радвам да споделя опитност .
Има много мотиви защо СИ или НЕ СИ във дадена връзка , защо сме в отношения , кото не вървят както ни се иска. Понякога причините са скрити и са нужни методи или инструменти , за да се открие корена или мотива на дадено движение . Семейните констелации са един инструмент , с който може да се осветли скритата динамика , която ни движи в посоката в която вървим .

На повърхността си мислим че правим нужното, за да се преместим, но в несъзнаваното наше Ние самите сме избрали да ни се случва точно това , което се случва.

Текстът е авторски. Всички права принадлежат на Веселина Калчева. Ако желаете да използвате част от текста или целия текст, моля упоменете автора и сложете линк към оригиналната публикация.