ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
“Представям си образа на едно дърво.
През есента вятърът духа и разпръсква семената.
Всяко семе трябва да се развива там, където е попаднало. То не може да си избира мястото.
Така и ние не можем да си избираме родителите.
Те са мястото, където пониква нашият живот.
Независимо къде е попаднало семенцето на дървото, плодородна почва или камениста земя, както и да израсне, то става истинско дърво.
И то дава плодове.
Неговите семена ще бъдат също разпръснати и същото дърво ще израстне различно на ралични места.
За да можем да порастнем наистина, трябва да приемем мястото, с което сме обвързани, каквото и да е то.
Независимо дали има „предимства” или „недостатъци”, всяко място принуждава към специално развитие.
То дава специални шансове и поставя определени граници.
Но както на едното, така и на другото място, ЖИВОТЪТ Е ЧИСТ И НЕПОДПРАВЕН.”
Берт Хелингер